Зидана печка

Тази статия е част от електронната книга "Строителство с естествени материали" която може да бъде изтеглена от тук.

Впечатлен от немските зидани печки, Марк Твен пише: “Това е най-добрата, удобна и икономична печка, изобретена до сега.”

Поради своята висока ефективност, достигаща до 90%,  в миналото зиданите печки са били разпространени  по цял свят. У нас те за наричани още “джамал”. Понякога са служели за отопление на две и по-вече помещения.

Зиданата печка се състои от горивна камера и топлообменна част. Съществуват два типа зидани печки:

·         Топлообменната част е същевременно и горивната камера. Традиционно тези печки са свързани с кухненското огнище или пещ. Често топлообменната част се намира в съседното  на кухнята помещение и се пали от кухненското огнище.  

·         Топлообменната част е съставена от канали, с които се удължава пътят на димните газове.

Топлината се акумулира в стените на печката и се отдава бавно и равномерно. В зависимост от типа на печката и нейната маса отдаването на топлина може да продължи от 6 до 24 часа. Запалването обикновено се прави веднъж дневно, като за гориво най-често се ползват дърва.

Съществува голямо разнообразие във формата и видът на каналите. (фигура 330) За тяхното почистване и ревизия се предвиждат отвори с метални вратички.

Печките имат два режима на горене. При първият режим става първоначалното разпалване, печката е още студена, тягата е по-малка. Горенето е непълно и се отделят воден конденз и сажди. Вторият режим се отнася за пълното горене, когато печката е загрята и тягата е максимална. При проектиране на зидани печки с топлообменна част с канали следва да се предвиди възможност за контролирано превключване от един на друг режим. Обикновено това се постига чрез клапа, която при разпалването е отворена и димните газове се отвеждат директно от горивната камера в комина. След като печката се разгори, клапата се затваря и насочва димните газове през каналите на топлообменната част. Чрез втора клапа при разпалването се  осигурява достатъчен приток на пресен въздух.

Фигура 325 Комбинация между кухненско огнище и зидана печка в едно пространство. Констанцалиева къща, Арбанаси.

 

Фигура 326 Зидана печка (ляво), която се пали  от обособен килер към коридора (дясно).  Констанцалиева къща, Арбанаси.

Фигура 327 Зидана печка, свързана с кухненското огнище.

Фигура 328 Традиционна стара зидана печка с плита и фурна за готвене към кухнята и топлообменна част с канали в съседното помещение. С. Миндя, В. Търновско.

Фигура 329 Най-разпространения тип зидана печка в района на В.Търново и Елена се състои от централно разположена горивна камера и топлообменник със два вертикални канала разположени симетрично отстрани.  На схемата е показана печка с двойна горивна камера. Първичното горене с температура 600 градуса става в долната камера А, горещите газове се засмукват през стеснената част Е и изгарят вторично с температура 900 градуса в горната камера F.  inspirationgreen

Фигура 330 Различни форми на топлообменни канали, експериментирани в зидани печки в Ню Мексико, САЩ. КПД от 85,6% до 89%.

Фигура 331 Зидана печка в детски екостационар Бели брези в Природен парк Витоша.

Фигура 332 Типична немска кахлена печка. inspirationgreen

За горене да се използват само необработени химически, естествени дърва, както и дървени брикети без свързващи лепила. Важно е дървата да бъдат сухи. Сухи се наричат дървата, които имат влажност под 20 %. Това се получава с престой на сухо и проветриво място поне 2 години. Дървата се съхраняват нацепени и подредени, като дебелината им трябва да е между 5 и 15 см.

Предназначението на разпалването е да подгрее стените на горивната камера, димоходите и комина за създаване на тяга чрез стабилен буен огън, без да се налага често отваряне на вратата за донагласяването му.

Препоръчително дейности при разпалване:

·         Преди разпалването почистете пепелта от скарата.

·         Отворете напълно клапите за първичен въздух и за димните газове.

·         Отворете клапата за директно отвеждане на димните газове в комина.

·         Поставете три нацепени парчета дърва в горивната камера, във формата на пирамида.

·         Смачкайте вестник и го поставете в предната част на скарата между дърветата.

·         Не използвайте гланцирана или импрегнирана хартия.

·         Върху хартията поставете дребни сухи подпалки. За предпочитане са лесно разгарящи се подпалки от мека дървесина или силно насмолена иглолистна дървесина ( борина). Подреждайте подпалките така, че да не се срутят и задушат зараждащия се огън. Върху подпалките поставете няколко ситно нацепени дърва. Запалете хартията. Когато хартията се разгори, затворете вратата на горивната камера. Целта е да разпалите печката (камината) от първия опит, с една клечка кибрит, без излишно суетене и многократно добавяне на хартия и подпалки.

·         Оставете клапата за пресен въздух напълно отворена, докато пламъкът обхване цялата горивна камера.

·         Половин час след разпалване на печката, клапата за директно отвеждане на димните газове в комина може да се затвори. Тогава горещите димни газове ще се насочат през каналите и ще започнат да загряват целия обем на печката.

Препоръчителни дейности при зареждане с дърва:

Не очаквайте излъчената от огъня топлина да е постоянна във времето. Дървата изгарят най-добре на цикли. Цикъл е времето от запалването на заредените върху жаравата дърва до тяхното превръщането в нов слой жарава. Всеки цикъл може да осигури отопление за няколко часа в зависимост от това колко дърва и как са заредени.

Никога не добавяйте само по едно-две дървета. По-големият им брой е необходим за образуването на слой жарава, която задържа топлината и поддържа горенето.

Дребно нацепените дърва, нахвърляни кръстосано, изгарят по-бързо, понеже постъпващият въздух има възможност да достигне до всички парчета едновременно. Такова подреждане е подходящо при необходимост от интензивно отделяне на топлина.

За постигането на продължителен стабилен огън, съберете въглените върху скарата и заредете върху тях компактно по-едри дърва. Плътното, успоредно, нареждане на дървата предотвратява проникването на въздух и пламъци между тях и запазва вътрешността на купа за по-късно изгаряне. Отворете напълно клапата за първичен  въздух. Когато най-външните дърва се разпалят, намалете въздуха до постигане на желаната от вас интензивност на изгаряне.

Колко дърва са необходими зависи от мощността на камината и желаното отопление. Количеството сухи дърва за зареждане е 0,36 до 0,5 кг. на час за всеки киловат полезна отоплителна мощност. По малкото число е за по сухи дърва.

Фигура 333 Зидана печка с плита, фурна и топлообменник с канали, Музей Астра в Сибиу, Румъния.

Глинен под

Тази настилка, която е била широко използвана в миналото е вече изоставена, поради поради познатите и недостатъци – липса на водоустойчивост, поява на пукнатини, неиздръжливост на натиск и абразия. Тези недостатъци трудно могат да се избегнат, но при внимателно изпълнение това не е невъзможно. В съвременната практика се прилага следния начин на изпълнение на глинен под. Първият слой, който служи за спиране на капилярната влага, се прави от добре трамбован чакъл. Вторият слой от глинеста смес се изпълнява като замазка с дебелина до 10 см (с мастар и “майки”). В сместа могат да се добавят слама за намаляване на пукнатините, както и перлит или други леки агрегати за подобряване на топлоизолацията. Съхненето е бавен процес и затова е най-добре глиненият под да се прави през лятото. След изсъхването (около 14 дни) неизбежно се появяват пукнатини. Запълването на пукнатините и други неравности се прави с глинеста смес (с пресят пясък и слама). За търсене на декоративен ефект някои предпочитат  друг цвят за запълването на пукнатините.  За запечатване на повърхността в миналото са използвани кравешка тор или говежда кръв. В днешно време най-предпочитаният естествен материал е ленено масло разредено с боров терпентин в съотношение 1:1. Нанася се на три пъти през два дена, като за третото нанасяне съотношението е 3:1. Важно е  накрая да не остават локви. За финално запечатване се използва вакса от разтворен в боров терпентин пчелен восък.